28.01.2023 г., 10:47 ч.

Шепот от пепелта 

  Проза » Разкази
709 0 0
6 мин за четене
Шепот от пепелта
Шепна ти тихо, за да ме чуеш. За шумния ми плач си доказал, че си глух. Оставям те. Сбогом. От твоята любов боли. Спрях да броя безсънните нощи, в които бълнувам и се въртя в леглото, докато визуализирам теб и твоите ръце. Представям си как ги протягаш към мен и крещиш моето име. Искаш да ме докоснеш, да ме прегърнеш, да съжалиш, дори да плачеш. Искаш да върнеш времето назад. Искаш да положиш глава на гърдите ми и всичко да свърши. Ти да не си ти и аз да не съм аз. Да сме някакви съвършени същества, живеещи в безтегловността на Вселената и реещи се из мъглявините заедно. Да нямаме проблеми, да нямаме предразсъдъци, да не виждам в очите ти Мефистофел, а ти в моите – отчаяние. Няма как. Затова те оставям. Пускам ръката ти да се рее във въздуха и само вятъра да я гали. И без това искаш да си сам. Винаги си го искал тайничко.
За моята любов платих с душата си. Обикнах те, а ти реши да изтръгнеш сърцето ми и да го подхвърлиш на зверовете.
Помниш ли колко лудо влюбена бях в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Карабельова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Любов и изневяра" »

14 място

Предложения
  • Дълго спориха попът и клисарят как да бият камбаната за Отписаното. На двадесет и четири години, Бог...
  • Всяко човешко същество заслужава най-малко частица любов, а някои хора са си заслужили океани от нея...
  • Лошата новина винаги идва неочаквано, освен ако не си песимист. Тогава си подготвен за нея като куче...

Още произведения »