Jun 14, 2020, 1:14 AM

Щастие без хора 

  Prose » Narratives, Fantasy and fiction, Others
707 1 0
3 min reading
Един ден бях станал рано сутрин (живея сам), направих сутрешния си тоалет, облякох се, обух се и се запътих към спирката, на която чакам автобуса за работа.По пътя към спирката, не срещнах нито един човек.Кварталният магазин беше затворен, всички коли бяха спрели и се чуваха само песните на птичките, мяукането на котките и лаят на кучетата. Погледнах часовникът си и останових, че е спрял в часа, в които съм станал. Очудих се от заобикалящата ме тишина ( с изключение на звуците, които издаваха птичките и уличните обитатели). Въпреки това продължих да вървя и си мислех, че днес явно всички са решили да си дадат почивен ден. Щеше ми се и за мен точно този ден да бъде почивен, за да мога да се насладя на спокойствието на тази великолепна тишина и отсъствието на всякакви хора, особено рано сутрин. С тези мисли стигнах и до спирката, на която отново нямаше никого. Почувсвтах се доста странно, понеже никога не съм бил сам рано сутрин, в делничен ден, чакащ автобуса за работа. Да не би да е ня ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Петров All rights reserved.

Random works
: ??:??