NB!! Това представлява Епилога на едно мое произведение (някои герои от което не са мои, а на Роулинг, както ще се забележи, но просто тази част стана много чувствена и реших да я споделя с вас)
...
Джесика се изправи бавно от леглото и вдигна халата от близкия стол, навличайки го върху отпуснатите си рамене и завързвайки го хлабаво около кръста си. Протегна ръка и вдигна бележката от шкафчето, тръгвайки към вратата. Не си направи труда да си сложи чехлите, въпреки че плочките бяха доста хладни - лятото тъкмо бе започнало и времето беше изключително топло.
"Миличка, отивам да свърша една работа и ще взема децата от гарата, след което се прибираме. Почивай си. Обичам те. - Драко"
Джесика се усмихна леко и пъхна бележката в джоба на халата, насочвайки се по стълбите. Разбира се, нещата се бяха променили след като той разбра за болестта ù. Осем години вече се държеше с нея като с порцеланова кукла. Точно както бе очаквала. Но нямаше сили да му се противи, погледът му просто я заставяше да ...