Знаеш ли, сега ще направя едно признание за теб и за това, което ти дадох. Като другите момичета, които притежаваше, аз ти дадох любов, правех всичко за теб и се надявах поне малко да ме оцениш. Знаех,че не си падаш по сериозните връзки, но не прекратявах контактите си с теб, аз те желаех ...
Нарани и мен със своето безразличие, с твоето хладно сърце, ако изобщо имаш такова! Питам се, не ти ли тежи на съвестта? Притежаваш толкова много жени, но любов на никоя не даваш. Когато ти говорят за чувства, просто не ги слушаш... Не ти ли трепва сърцето поне малко? Как заспиваш нощем спокойно и на душата ти не ù ли е студено? Не позволяваш никоя да се доближи до нея и я да я стопли – студен си като камък. Но въпреки това и ти си човек, дълбоко в себе криеш своята болка. Мен можеш да излъжеш, тях също, но себе си можеш ли? Не мисля ...
Тази нощ отново няма да си сам, въпреки че душата ти е забравила какво е любов. Бягаш от истината, правиш се на силен, а такъв ли си всъщност? Едва ли... Защо упр ...