Ще дойде ден
Ще дойде ден и вярата ни ще отстъпи. Но по-добре е този ден никога да не идва!
Издъхва ли някога вярата? Подобен въпрос ужасява вярващия. Той инстинктивно отхвърля подобна мисъл. Но какво да кажем за човека с прогресиращ алцхаймер? Лесно е да се самозалъгваме, че истински вярващите не могат да се разболеят от тази коварна болест. А може би те не боледуват и от рак, или изобщо от каквато и да е друга болест. Докато са все още здрави вярващите се осланят на тази хипотеза, но:
"Нещастието крачи с бързи крачки и рано или късно застига всеки човек!"
С вяра или без вяра всеки човек е осъден рано или късно да смени агрегатното си състояние. Въпросът опира до това какво получава после. На вярващите им се иска да получат запазени места във Високата ложа. Но дали ще ги огрее? Убеден съм, че не. Защото който страстно иска - не получава. Самото концентрирано желание е греховно в същността си. Само разсеяното желание има стойност и шанс да осъществи пожеланото. Но да се желае разсеяно и непреднамерено е изкуство, при това не актьорско. То е нещо от рода на чистото любопитство. Неутрално положително и същевременно отрицателно индиферентно. Истинската вяра е мека като тялото на бебе. Порасне ли смъртта се настанява в нея. А смъртта не се нуждае от вяра!
Идва ден, след който всеки губи. -
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.
Най-небесното накрая става земно.
Всеки хълм е оцветен като надежда.
Смесват се след време цветовете. -
Равнината слънцето изцежда
и изкачва неусетно върховете...!
https://otkrovenia.com/es/poetry/neizbejno-25
© Младен Мисана All rights reserved.
