- Ще се омъжиш ли за мен?
- …?
- Кажи, де? Ще се омъжиш ли за мен?
- Много странен въпрос. А може би предложение? И защо да се омъжа за теб? Защото се познаваме? Защото пеем в един хор? Защото сме свободни и на подходяща възраст? Нещо не разбирам.
- О, и ти не ставаш за това. Дано не съжаляваш.
Срещата беше случайна. На улицата. Беше сериозен. Не се шегуваше. Външно леко гневен и напрегнат, а очите му изразяваха досада, нетърпение и… не знам още какво.
Разбрах го след няколко месеца. Поради други ангажименти бях напуснала самодейния хор. Една вечер в средата на седмицата у дома дойде колежка от хòра. Беше разстроена.
- Научи ли какво се е случило в събота?
- Не. Какво?
- Деян Павлов е загинал в катастрофа.
Беше неочаквано. Както често смъртта се случва неочаквано. После ми разказа подробности, които ме отведоха към разговора, който имах с Павлов преди няколко месеца. Поканил на театър една млада колежка, която същото лято беше завършила средното си образование. Тя дойде в хòра още като ...