Ще стигна
Вървя. Край мен също вървят. Понякога минават душѝ. Те са такива едни, вперили поглед напред, успокоени. Поглеждат ме. Поглеждам ги. Отминаваме. Нещо в мен прошумолява. Усмихвам се. Вървя. Виждам тела. Вървят изпънати, понякога изпъчени. Гледат встрани. Полюляват се. Вътре в тях също има душѝ. Свити на кравайче. Люлеенето ги приспива. Спят, понякога промърморват в съня си. Бълнуват. Или сънуват, че са душѝ. Откога ли спят? Някои вече са обрасли с брада. Или с дълга до петите коса. Някои неща не заспиват. Растат или се смаляват. Времето им тиктака невъзвратимо. Вървя. Някой ме спира. Как съм била. Много ми отивала тази коса до коленете. Оглеждам се във витрината. Тоя пък. Да ходи на очен лекар. Косата ми си е както обикновено до раменете.
© Boyana All rights reserved.
