Постъпи Ванко в супермодерна фирма. Истинска организация от новото време, основа за бъдещата икономика.

Събеседването преодоля трудно – много кандидати, високи изисквания, дълбаене до дъното. Какво знае, по-важното – какво умее, най-важното – професионалното отношение към работата.

И едни тестове… Половината кандидати, например, изпаднаха още на първия. Завеждат те в огромна зала с басейн по средата, определят ти място в офиса, поставят задачата, а в същото време във водата се плацикат куп дечурлига… Ти остави, че шумотевицата пречи, че се появяват и едни мацки по без бански, та едва сдържаш очите в орбитите, ами по някое време едно дете започва да се дави току пред бюрото ти…

И, който зареже работата, та се метне да го спасява – аут! Професионализъм е нужен, братче, не някакъв си прогнил хуманизъм да те отвлича от дълга към фирмата…

Ванко даже не помръдна при това изпитание. Имаше три деца и беше привикнал да не реагира при ревове и крясъци. А и имаше три деца, та се сети най-напред за тях – нужна му беше нова, по-висока заплата, вместо благодарствени речи и снимки за спомен от спасвяването…

На другия ден го посрещна на входа на сградата изтупан до над прическата типичен представител на офисния планктон. Бодро и делнично официален, сух, с ледени очи и озъбена ведрост. Заведе го в килийката му. Красиво и обширно място – тъкмо за бюро с компютър, стол и две саксии с изкуствени цветя.

А после Ванко се хвърли в мътните и бурни води на фирменото ежедневие…

За дните си там избягваше да говори дори у дома. Наемните работници добре разбират ситуацията – като проститутки. Професионалисти, както казват гордо босовете. Реално – народът отдавна е казал: дал ли си задникът си под наем, забрави болката и се опитай да си поне на кеф. Парите няма да стигнат за бинт и йод…

Обаче, колегите му хич, ама хич не се вълнуваха от положението си. Послушно приведени, стискащи палците на краката, слушащи звъна на допълнителния чифт камбанки отзад…

А някои направо не реагираха. Стегнати, почти еднакви на вид и по израз, мълчаливи и изключително трудолюбиви. Не можеше да ги види извън кабинките – не ходеха дори до тоалетните.

Абе, какво да каже, когато на третия месец от назначаването си научи, че във фирмата няма дори профсъюз. Онова безвредно нещо, дето помага на работниците да се залъгват, че имат някакви права, а босовете да са спокойни и уверени, че покупката на няколко тарикати скрива всички възможни проблеми, които биха изникнали от назначаването на нормални граждани…

И, все пак… Толкова много професионалисти в магистрален смисъл…

Ванко се опита да разговаря с колегите си – опита с някои от близките килиики, после пробва да спре излизащи от тоалетната, дори отдели ценни минути от времето за предъвкване на сухия сандвич…

Казано технично – ловко го финтираха и преминаваха като вратичка на слалома.

Което явно забелязаха надзирателите, та един ден случайно – ама напълно случайно! – след почивката го спря помощникът на заместника на завеждащия отдела по общите дейности. И му намекна, че е назначен да работи, а не да създава социални контакти.

На което Ванко кротко отговори, че просто иска да види с кого работи, та да синфронизират дейностите си.

А оня още по-спокойно му обясни – светът се развива, времето се носи напред, чвечеството намира нови техники и технологии… В която връзка не е зле да знае, че повече от половината служители във фирмата са роботи…

На което Ванко не можа нищо да отговори – той в ядните си мисли неведтъж бе назовавал колегите си „роботи“, но чак така реално..

И само възкликна: „ Ама как така? Как да работя успоредно с машини?“.

На което беседващият с него робот спокойно отговори: „ Няма проблем, колега! Не сте назначен като човек, а като работник… Работник, робот… Все тая… Просто се адаптирайте. И ще ви стане хем леко, хем удобно, хем вече ще сте с единия крак в очакваното бъдеще“…

Финалът? Няма. Ванко е във фирмата, спазва правилата, работи, примерен, послушен, неразличима част от фирменото общество…

Поради което е щастлив – няма излишни проблеми, не мисли, не се променя, форматира се правилно и перспективно…