Mar 20, 2012, 9:45 AM

Щедростта на душата 

  Prose » Narratives
859 0 4
15 мин reading

 

    Сузане заедно с майка си летеше за България. Току-що бе отпразнувала осемнадесетия си рожден ден. Завърши един от престижните столични колежи готвеше за кандидат-студентски изпити, когато получи Поканата. Беше от Българската национална телевизия. Учтиво я молеха да участва в едно от най-популярните нейни предавания "Имаш писмо". Поемаха всички разноски по пребиваването ù в страната. Не споменаваха повода на поканата - такава била концепцията на създателите му.

   Бащата на Сузане беше банков служител с висок ранг в системата, майката - изявен художник. Бяха минали през многобройни лекарски кабинети, докато се сдобият с желаната рожба.

   Дадоха ù добро възпитание - без излишества, нито с лишения, основани върху строги канони.

   Живееха в тихо провинциално градче в близост до Женева. Детството ù мина весело и безоблачно - в уроци и излети сред природата. Имаха малък спретнат дом с цветна градина пред него.

   От всички сезони Сузане обичаше най-много лятото. Всяка година посещаваха Адриатическото крайбрежие. Предпочитаха някое по-тихо местенце, където майка ù да може спокойно да твори. Няколко пъти пътуваха и по Егея. Обикаляха многобройните острови и се любуваха на великолепните морски пейзажи.

   След всяка ваканция г-жа Аурите правеше нова изложба. Картините ù се купуваха бързо, защото бяха наситени с много настроение, а имаха и приемливи цени. За мен е важен творческият процес, а не парите - казваше тя. Всеки има право да се докосне до изкуствотото, което му харесва. Как иначе ще възпитаваме хората в красота!

   Беше скромен човек, с изключителна ерудиция и усет към прекрасното. Използваше всеки свободен миг да изведе Сузане на разходка в близката гора, да се насладят навеличествените борове и незримия горски шепот.

   Природата е живо същество също като нас, хората - от малка учеше дъщеря си. Не трябва да се страхуваш от нея, а да я уважаваш и разбираш посланията ù. Само ако се почувстваш една малка частица от нейния прекрасен свят, можеш да бъдеш истински щастлива!

   Кой ли е изпратил Поканата? - питаше се младото момиче, съзерцавайки пухкавите облаци. Не беше се случвало да посети тази страна. От родителите си знаеше, че на младини са летували по българското Черноморие. Бяха останали с много добри впечатления от гостоприемството на народа ù, от красивата ù природа. Какво свързваше семейството ù с тази малка балканска страна? Скоро щеше да получи отговор.

   На летището в София ги чакаше пратеник на предаването. Отведе ги до хотела, настани ги и им предложи след час-два да ги изведе на разходка. Приеха с удоволствие. Майка ù също не беше идвала в столицата.

   Направи им силно впечатление перфектното хотелиерско обслужване.

   Техният придружител дойде в уговорения час. Направиха автораходка из центъра. Паркираха колата в близост до огромна сграда с интересна архитектура, която той нарече Национален дворец на културата. Разказа им накратко за културно-политическите изяви, които се организират в него. Пиха кафе, поговориха си за София, за България. После ги върна в хотела, като им пожела приятна почивка.

   Градът им хареса. Имаше свое автентично излъчване. Решиха на следващия ден да разгледат отблизо архитектурата, парковете.

   Вечерта им принадлежеше. Освежиха се и слязоха в ресторанта. Лицето на майка ù се стори загрижено.

 - Мамо, добре ли си? - попита Сузане. Имам чувство, че нещо те измъчва.

   Беше настъпил часът на Истината. Колко мъчително понякога е да я изречеш, особено ако Тя може да нарани любимо същество...

- Добре ме познаваш, детето ми! Трябва да ти кажа нещо много важно, което има връзка с твоя произход. Чакахме да навършиш пълнолетие, за да не нараним крехката ти детска душа. Баща ти също желаеше да присъства на този разговор, но го задържаха служебно. Мило дете, ти си нашето единствено Слънце, красивата ни Принцеса!

  Сузане настръхна. Гледаше майка си с недоумяващ поглед.

- Мамо, плашиш ме, сякаш се прощаваш с мен!

- За Бога, детето ми, нямам такова намерение!

Тя хвана ръката на дъщеря си, погали я и започна своя разказ...

По кръв Сузане била българка. През една ваканция, след години на безрезултатни опити, решили да осиновят дете. Помогнал им техен познат гинеколог, който ги свързал със свой български колега от Варна. Подготвили необходимите документи и зачакали. Много скоро получили положителен отговор. След 6 месеца бебчето щяло да се роди. Бащата не можел да отсъства дълго от работа, но майката, като художник, намерила прекрасно оправдание. Изпълнена с вдъхновение, пожелала да остане за няколко месеца по красивото Черноморие. Съпругът ù отскачал от време на време при нея. Когато се върнали, никой не предположил, че детето не е тяхно. Майката замълча и я погледна.

- Мамо, за мен само вие ще си останете мои родители! Не желая други! За да ме дадат за осиновяване, значи не са били достойни за това призвание! - отсече Сузане.

- Не бързай да правиш изводи, детето ми! Не знаем защо са постъпили така. Неведоми са пътищата земни! Моля те да ги изслушаш, ако поканата е от тях, и тогава да решиш как да постъпиш!

- Добре, мамо! Любопитно ми е да чуя оправданието им!

Времето до тв предаването на следващия ден мина мудно. Разходиха се по центъра, избраха подарък за бащата. Прибраха се в хотела, взеха си по един освежаващ душ и се опитаха да поспят. Не успяха. И двете бяха напрегнати...

В студиото цареше приятна атмосфера. Водещата ù подаде плик и я помоли да прочете съдържанието му на глас. В ефир вървеше синхронен превод. Наистина беше от биологичната ù майка. Обясняваше историята си и молеше за прошка.

Била 14 годишна, когато загубила родителите си в автомобилна катастрофа и те, с по-малкото ù братче, останали под грижата на бабата и дядото, живеещи на село. Младото момиче се влюбило в местен младеж. Отдала му се, забременяла. Криела от баба си, но скоро възрастната жена разбрала и изпаднала в паника... Момчето било заминало в казармата. Бабата я завела на гинеколог във Варна. Лекарят категорично отказал да ù направи аборт. Подобно действие можело да я лиши от способността да създава поколение. Предложил да поеме грижата за нея, докато роди, при условие,че му оставят детето срещу подпис, с уверението никога повече да не го потърсят. Баба ù веднага се съгласила и подписала документа. След няколко месеца се родило здраво и читаво момиченце. Семейството на доктора я приело у дома си след родилното. Кърмила бебчето две седмици, след което я помолили да се върне на село под предлог, че чакат важни гости. Със сълзи на очи се разделила с крехкото телце...

   През първите месеци страдала много, умолявала баба си да се откаже от уговорката. Възрастната жена била непреклонна.

   Постепенно с годините девойката се посъвзела. Молела само детенцето ù да е попаднало в добри ръце. Стаила дълбоко в душата си болката...

   Завършила специализирано училище. Станала майстор-готвач. Омъжила се и създала две чудесни близначета-момче и момиче. Но мисълта за първородната ù дъщеря не ù давала мира. Съпругът знаел тъжната история от младостта ù. Подкрепил я и заедно започнали търсенето. Въпреки многобройните молби към въпросния лекар, не успели да научат нищо. Преди година, когато той починал, съпругата му открила фамилията на семейството, което я осиновило. Обърнали се за помощ към предаването. Горещо молеше за прошка...

   Гласът на Сузане потреперваше.

  Трябва винаги да бъдеш подготвена за различните обрати в живота - казваше майка ù. Не се плаши! Страхът е лош съветник!  Приемай нещата с открито сърце! Прощавай човешките грешки, защото и ти ще грешиш и ще искаш да ти бъде простено!

   Колко доброта и мъдрост имаше в думите ù. Потърси я с поглед. Седеше сред публиката и ù се усмихваше.

- Сузане! - обърна се кротко водещата. - Искаш ли да се запознаеш с биологичната си майка? Тя е от другата страна на паравана. Само ако желаеш, ще махнем символичната преграда!

- Искам! - твърдо отсече девойката. - Но позволете ми да поканя и майката, която ме отгледа и възпита!

  Водещата се усмихна мило, приближи се до майка ù и я отведе до Сузане.

После даде знак параванът да се разтвори и пред тях застана млада жена,с която девойката имаше удивителна прилика.

  Жената разтвори ръце и се разрида.

- Детето ми, момичето ми! Колко си пораснала! - Понечи да коленичи, но Сузане не ù позволи.

- Прости ми, детето ми!

Девойката я прегърна. Пречистващи, топли сълзи рухнаха по страните ù.

- Благодаря Ви, госпожо! - обърна се жената към майката ù. - За обичта,с която сте я отгледали! Бог да ви благослови!

  Жената посочи към един мъж.От двете му страни седяха момче и момиче на около 14 години.

- Това е съпругът ми, а до него - твоите брат и сестра, детето ми! Елате да прегърнете сестра си!

  Децата скочиха и се насочиха към Сузане.

  Бъди добра и щедра към хората, момичето ми - често повтаряше майка ù. Добротата и щедростта на сърцето са божи дарове, които трябва да ценим и множим!

  Прегърнала двете жени, сестричката и братчето си, Сузане се докосна до силата на майчината мъдрост. Благодари на водещата и заедно с близките си излезе от студиото. Навън я чакаше нов живот...

   На добър час Сузане! Публиката възторжено аплодираше девойката.

   Заслужи го - с добротата на сърцето си, с щедростта на младата си душа...

© Галина Карааргирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??