Що ги не оставят на мира крадците, нали и те хляб трябва да ядат!
Както е знайно и широко известно, в последните години кражбите са наше ежедневие. Почти не остана българско семейство, дето не са го отарашили, или гражданин да не са го преджобили. От друга страна, съм доволна от тази ситуация. Иначе за какво ще си бъбрим с моята съседка? Щото по-рано к’во? Съберем се на клюки и одумваме комшиите. По едно време се отчаяхме – всички ги бяхме оплюли и нямаше за какво да си говорим... Сега с кражбите – екстра работа! Като се видим и почваме:
- Ти знаеш ли, на Иванови им разбили мазето и им отмъкнали зимнината. Така им се пада! Цяло лято кой к’во прави, те все на вилата – буркани затварят. Ние като си нямаме вила, сме си спокойни – мазето ни е празно.
- Чу ли, на Петрови им откраднали посред бял ден японския телевизор барабар с видеото. Аз що викам: не ми трябва видео! Ни DVD ми требе. Хем не ми харесват, пък и пари нямаме, та си спя спокойно. Да ги видя сега без видео к’во ще правят, като ...