Форел
–Така ли ще стоиш? За твое сведение смятам да се преобличам.
–Няма да е първият път, в който ще те видя гола.
–Не помня някога да съм ти давала това право.
–Не съм те питал. Но пък в момента имам каквото си поискам право, Вилемира. Не бива да те изпускам от поглед. Кой знае какво пак ще измислиш. Сигурен съм, че си достатъчно изобретателна за да скриеш оръжие в някое отвърствие от тялото си, за което на друг и през ум не би му минало.
–Отвратителен си, Форел! Как въобще болният ти мозък ражда подобни мисли?
–Както твоят-безумно рисковани планове. Хайде, побързай! Не бива да закъсняваме. Военните се славим с точност и пунктуалност и не желая удари по репутацията ни.
Тя не отговори, но забелязах че действително забърза темпото си.
Изобщо не се е променила за трийсетте години, през които я познавам. Високата и гъвкава осанка, дългата платиненоруса плитка и пронизващите кървави очи. Властният нрав, не познаващ неподчинението, завоевателският устрем… Всичко това е тя-рядкото деликатно ...