Анна допи поредната бира и включи телевизора. Оттам се чу редовното "Bonsoir meiseur- dames". Пфу. Мразеше проклетия френски и всичката лигава романтика, която излъчваше. Какво не би дала да си е отново в у дома, да се гуши в топлите печки и да се смее с приятелката си! Уви, Хелзинки беше далече, а Париж все повече я вбесяваше със завладяващата си любовна атмосфера. Около нея бяха струпани учебници, дрехи, гримове, книги, химикалки, моливи. Анна рисуваше. Рисуваше красивите зимни пейзажи на родния си град. Копнееше пак да ги види. Копнееше пак за се подхлъзне по заледените улички, заливаща се от смях заради някоя шега на Лиле. Тя беше единствената й приятелка. Те бяха различни от другите тинеджърки във Финландия. Това беше нещото, което ги свързваше...
Телефонен звън прекъсна размислите й.
- Ало.- отговори на френски Анна.
- Ан!- чу се весел глас от отсрещната страна.
- Лиле!- зарадва се Анна, преминала на родния си език.
Говориха си дълго и се смяха много. След като затвори, Анна се ч ...