Тя никога не се набива в очи и не прави шумни изблици, за да привлича вниманието към себе си. Тиха, скромна и добродетелна, винаги намира топли слова за поощрение на творците в този сайт, за да не губят те кураж и да не бъдат напускани от вдъхновението. Проследявайки нейното творчество, внезапно осъзнах, че то е проявление на висшия принцип за пестеливост на изразните средства с цел постигане максимална хармония на словото. Езикът й е безупречно прецизен, сякаш не се касае за поезия, а за математическа теорема. Следващото й стихотворение потвърждава казаното от мен:
Понякога си мисля, че ми казваш
най-хубавите думи на света,
понякога сърцето ти е празно
и пусто, и без капка топлота.
Понякога с експлозия в очите
към мен протягаш трескава ръка,
понякога едва ли не ме питаш
защо съм тук дошла и докога.
Понякога гласът ти е далечен,
случаен, безсърдечен и студен,
понякога очаквам всяка вечер ...