Синдромът на емигранта
По едно или друго стечение на обстоятелствата мнозина емигрират от отечеството си. Мотивите им могат да бъдат много разнообразни, но най-общо можем да ги сведем до един единствен - те търсят по-добро място под слънцето, или другояче казано - борят се за своето оцеляване. Нерядко те се борят и за обезпечаване на децата си, както и на старите си родители, пред които се откупват с шепа евро или долари, повишавайки нивото на мизерните им български пенсии. Самите тези родители са раздвоени от мъката по безвъзвратно зарязалите ги техни деца и от радостта, че ще получат поредната ежемесечна надбавка към жалката си пенсия, за да са на топло пред телевизора в бушуващата вън зима, ползвайки се от тази синовно-дъщерна индулгенция, докато най-накрая опънат петалата, изоставени в пълна самота.
Има и една по-тясна група емигранти - да ги наречем по-цветисто - авантюристите. В етническо отношение множеството на емигрантите е доста шарено. Тук се включват и братята роми, търсещи по-достойно заплащане зад граница, докато някой Саркози не ги екстрадира обратно, както и чисто българският етнос, доколкото вече изобщо можем да говорим за такъв, чиито представители са своеобразни аргонавти, мечтаещи за своята Западна Колхида. Напъплила във Франция, Германия, Великобритания, Финландия, Дания, Холандия, Норвегия, Швеция, Исландия, Канада, САЩ, а също в ЮАР, Обединените арабски емирства, Китай, Нова Зеландия и Австралия, тази българска мощна вълна от близо два милиона и петстотин хиляди души заля посмалилото се земно кълбо.
Какво обединява тази разнородна маса? На първо място това са хора, които приличат на дървета извадени от пръстта с корените си. Те не се чувстват добре нито в страните, на които са пристанали, нито пък връщането им назад е възможно, защото по никакъв начин не се чувстват добре в България, дори когато идват само на почивка. Тези хора, колкото и невероятно и абсурдно да звучи, всъщност не пребивават духом никъде. Те са инерциални същества, самопрокудили се от родината си и нейни безусловни изменници, каквато и колкото и правдоподобно звучаща оправдателна мотивация да си измислят. Техните деца ще се чувстват по-добре от тях, но едва децата на техните деца ще се чувстват нормално. Те, обаче, няма да имат вече в себе си нищо българско. Тези същества, въпреки че постигат, с много труд и лишения някои битови удобства на Запад са всъщност с наранена душа и са в себе дълбоко и непоправимо нещастни. Те разбира се ще ви убеждават, че са много добре и че са постъпили правилно напускайки родината си, но това е единственият начин, чрез който се опитват отчаяно да излъжат себе си. Очевидно ги опровергава непрестанното им присъствие в българските сайтове, във ФБ, както и всякакъв друг вид виртуални контакти със сънародниците им. Те приличат на кокошки и петли с внезапно отрязани глави, които безумно тичат из световния обширен двор на зигзаг, без да могат да проумеят, че вече не могат да се завърнат в своя някогашен свят. Може само да съжаляваме тези наши сънародници и аз искрено им съчувствам и никому, дори и на най-големия си враг, не пожелавам да изпита това огромно и несправедливо духовно страдание, което изпитват те. Нека Бог им помага, защото без Божията помощ те са просто за никъде. Амин!
© Младен Мисана All rights reserved.
