В краката му синеела само прекрасната орхидея. Феликс погледнал около вира. Навсякъде имало доста гъста растителност. Зелени папрати се прегръщали влюбено с широките си листа. Пред погледа му всичко потъвало в храсти. Тогава една нежна женска ръка се откроила на фона на тъмната зеленина. Тя отместила едрите папрати. Така след миг в далечината необичайно се появила тайнствена жена. Феликс разтъркал очи. Пред погледа му гъвкаво се движел силует на жена. Постепенно слънцето я осветило. Цялата била черна – с черна дълга рокля, черни коси и черна корона на главата. Най-интересното било, че тази загадъчна жена не спирала да се движи по странен начин, сякаш танцува. Феликс втренчил очи в нея и притаил дъх. Забелязал, че тя държи маска в ръцете си, с която прикривала лицето си. Имал чувството, че черната жена не стъпва върху земята, а лети. Тя разтворила черните си криле и с удивителна грациозност литнала над вира. Държала маската пред очите си, но с насочено внимание към зяпналия мъж.
- Елеан ...