May 29, 2012, 9:21 PM

Синьочервено 

  Prose » Others
695 0 1
1 min reading
Синьочервено
Вътре нещо в гърдите ми биеше, но не, не беше сърце... Туптенето бе болезнено и объркващо. Синята феерия, която ме прегръщаше и караше дъхът ми да спира, щом я зърнех, сега със всяка изминала секунда отнемаше живота от мен. Бях сам и Самотата ми се смееше саркастично, сякаш се радваше на моето лишение.
В главата ми отново танцуваше образът на моята любима и само споменът за нея не ме оставяше на мира. Да, хората са прави, когато казват, че преди тъмнината напълно да запълни пукнатините в съзнанието ни, ние се обръщаме назад и започваме да превъртаме лентата на миналото, слагайки я на собствения си кантар. Моят филм тежи много, един филм на ужасите, между които се бе прокраднала и малко светлинка, която се превърна в слънцето. Но и звездите падат зад хоризонта от тъмнина. Точно преди да да се скрие, заблестява със всичка сила и след това изгасва в океана от лъжи. Проклетите интриги, до такава степен владееха света ми, че убиха и малкото блясък, останал в мен.
Пред почти зат ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Random works
: ??:??