Mist
13 results
Един шоколадов бонбон се мъдреше във вече изпразнената кутия и крещеше, че трябва да бъде изяден, защото не му се живеело повече, но нямаше кой да го чуе. Срокът му на годност изтичаше след седмица, а той продължаваше да си седи там, сам, в дъното на големия шкаф. Чуваше как децата викат отвън тези ...
  871 
Триста пъти аз се питах
и триста пъти отговорът не дойде.
Триста пъти аз прочитах
онези триста стари редове.
Триста пъти през прозореца поглеждах ...
  632 
Стоя пред теб нежна, любяща,
от бясна страст трептяща.
Всеки допир, всяка милувка,
всяко докосване, всяка целувка...
Всичко това ме пленява ...
  2926 
Дните започнаха да се нижат бавно след първата ни среща. Исках да го видя. Мислех непрестанно за него, но нямаше как да го намеря. Той беше просто мъжът, който ме дръпна за ръката, когато се опитвах да пресека по невнимание на червено. Все още в главата ми звучи плътният му, но притеснен глас. След ...
  910 
Като росната трева в утринния ден
твоите очи блестят така красиво
и аз със поглед уморен
взирам се в тебе мълчаливо.
Поглеждам те веднъж, после дваж - ...
  817 
  1017 
  1013 
Синьочервено
Вътре нещо в гърдите ми биеше, но не, не беше сърце... Туптенето бе болезнено и объркващо. Синята феерия, която ме прегръщаше и караше дъхът ми да спира, щом я зърнех, сега със всяка изминала секунда отнемаше живота от мен. Бях сам и Самотата ми се смееше саркастично, сякаш се радваше н ...
  602 
Седях в малкото ателие, осветено от следобедното слънце, и замислено наблюдавах цветното платно. Станах от столчето и отстъпих четири крачки назад. Гърбът ми опря в стената. Затворих очи, вдишах дълбоко от наситения с изпарения въздух и останах така няколко секунди, след това отново се съсредоточих ...
  1657 
Вървях сама в онзи мрачен ден.
Вярвах, че светът от нежност е лишен
и със сведен поглед към сивата земя
мислех към самотата да се устремя.
Безлични хора минаваха край мен, ...
  698 
На фона на всички други цветове,
спокойствието в твоите очи съзрях
и сякаш прегърната от кафяво кадифе,
аз на твоето рамо глава опрях.
Всички казваха: „красив е”, ...
  1642 
Зад стъклото околността изглеждаше толкова пуста и далечна от мен. Всичко бе затихнало в нощта и снегът се сипеше на парцали, извивайки се в ритъма на вятъра. Влакът отново бе спрял за около час насред полето, заради лошото време и студът вече започваше да се прокрадва в купето, където седях само аз ...
  924 
Сами сме в този свят,
изпълнен с толкова лъжи
и Съдбата приготвя ни обяд,
лишен от нежност и мечти.
Лъжливи думи ни обсипват ...
  671 
Random works
: ??:??