- Сиромаси на Кеба имаш ли? – пита Гришата и подава ръка.

- Не – отговорих с неудобство. За първи път чувам това заглавие!

- Потърси я! – и хвърли банкнота от сто долара под носа ми… На връщане от Испания спрях в Белград да гледам мач на „Цървена звезда“ -  през полувремето сърбите я пускаха… Искам я!

И замина…

Гришата впечатлява със своята непосредственост, нормалност и прямота… Заради неговото лудо влечение към сръбската музика е един от първите в района с когото бързо станахме приятели. Вечер, когато паркинга опустее, често се появява и остава до среднощ - веднъж дори осъмнахме, за да слуша любимите си певци:

- Ако има начин ще ти изкупя всичката сръбска музика – насечено казва Гришата и слуша опиянен Халид Муслимивич.

Тогава нито той, нито пък аз, подозираме, че скоро, не само всичката ми сръбската музика, ами и караваната с паркинга барабар ще купи, без да му мигне окото, а любимите певци ще му пеят на ухо… Гришата се отличава от останалите борчета, които също слушат сръбска музика, но се отварят и на чалга… По-късно, през годините, един от тях дори пропя и записа албум с Дияна…

Прибирам банкнотата и решавам, че тези пари са достатъчни, за да затворя обекта, прескоча до София и навестя старите пирати на сръбска музика… Не толкова, заради стоте долара, а заради принципа и доверието на клиента…

Обадих се първо на Васко Шивача:

-Със сигурност го имам, но трябва да се рови, ела на място и го търси!…

Едноетажна постройка с две помещения – в едното се навива лента, а другото огромен склад с кашони до тавана готова продукция… От съображения за сигурност, явно се записва на друго място.

- Прехвърляш кашон по кашон и търсиш надпис „Кеба“ – това е положението! – каза Васко и замина да си гледа работата…

Смутни времена!... Кой да предположи тогава, че скоро Васко Шивача ще бъде новият собственик на фабриката за производство на касети „Драгор“ в Пазарджик…Той минава за един от най-силните записвачи в държавата и наистина е така…

Удоволствието да се ровиш сред музикални издания, е идентично с ровенето сред книги – в двата случая откриваш светове… Ровя се сред стотици издания и се сещам за оная късна вечер на 92-ра, когато Гришата спря пред мен:

- Зле съм!... Завлече ме съдружника от Турция и се покри, нямам бензин да се прибера до Ловеч, услужи ми, ако имаш възможност!...

Бръкнах в касата с дневния оборот и му го подадох:

- Няма ли да ги броиш! – рече Гришата.

- Не…

Посърнал от неудобство замина…

Минаха година, две, три… Гришата потъна в земята!... Дочувах, че е подхванал бизнес с горива…

През есента на 1995 пред караваната спират три луксозни автомобила… От втория слиза Гриша Ганчев и се запъти към мен…

-Дължа ти едни пари!...

И хвърли две стодоларови банкноти…

- Остави!... Как я караш? – бързам да попитам, защото виждам, че напира да тръгва.

- Всичко е наред!...

И замина…

Невидял толкова сръбска музика на едно място, завръщам ръкави и до вечерта подбирам певци за които бях само чувал… Отделих около двеста заглавия и доволен си мисля, каква ли ще бъде реакцията на Гришата, когато вместо една касета, му поднеса кашон.

За съжаление не той, а аз бях изненадан:

- Вземи и направи от всички тези албуми сборни касети с най-доброто според теб!... Само на Кеба искам целият албум…

- Албума на Кеба е от една единствена песен - „Сиромаси“?

- Ами!...

- Ето, виж лентата колко е дълга!

- Аферим!... Това, само той може да си го позволи… Голям!...

Цял месец през нощите компилирам сборни програми – досадна играчка, но изпитвам огромно удоволствие, че създавам продукт по мой тертип…

Когато на следващият месец му поднасям двайсет сборни програми Гришата отново хвърли сто долара:

- Гриша, платено е…

- Губил си време, кой знае колко нощи не си спал!

И замина…