Сиропиталище на спомените
Денят беше дъждовен и мрачен. Облаците се стелеха толкова гъсто, че изчезваше всякакъв шанс на слънцето да се покаже. Светът беше притихнал и някак смирено се мъчеше да се изправи отново на крака, след двете световни войни. С това, което му беше останало, без онова, което беше загубил, мрачен и тъжен, гледаше напред, с плаха надежда за това, което му предстои. Опустошителни и сеещи смърт и нещастие, тези войни бяха оставили много хора самотни и тъжни, без да знаят защо, без да знаят с какво са виновни, без да знаят - А сега накъде?
Дъждът валеше тихо през цялата сутрин и изглежда щеше да продължи да вали така през целия ден. Тихо и монотонно сякаш се опитваше да измие всичката мръсотия по земята.
Капките му падаха по прозорците на старата сграда "Сейнт Хоуп". Тя беше голяма с няколко големи спални помещения, чийто прозорци се издигаха високо и всяващи респект. Това старо сиропиталище се намираше на около километър извън града, и беше заобиколено с гъсти иглоли ...