8.
Да ви кажа – за много от моите приятели и съученици нищо повече не разбрах...
Потънаха нейде в хаоса и толкова...
За съжаление, някои станаха жертви на безвремието...
Някъде в началото на ноември – не помня кога, макар да следяхме календара, Павлинка всеки ден местеше квадратчето върху големия картон – та, в началото на ноември срещнах Минка от съседния клас.
Ние с чичо Петко бяхме тръгнали на експедиция до хлебозавода – надявахме се да открием брашно, не беше възможно всичко там да е унищожено, голяма база имаха.
Той буташе количката, аз се оглеждах и стисках през скъсания джоб на якето ръкохватката на пистолета...
Вече имах личен, връчен ми като на истински боец. Две седмици бай Денчо ме обучава в мазето, даже стрелях няколко пъти в коридора там. Беше полутъмно – две свещи осветяваха мишената /един вестник, закачен на вратата/, най-напред гръмнах, за да видя как става, после вдигах рязко пистолета и стрелях. Не беше трудно – трябва само да помниш, че се спира дъхът и подравняваш м ...