Oct 15, 2015, 9:31 PM

Сладолед 

  Prose » Humoristic
822 1 0
2 min reading
СЛАДОЛЕД
Трамваят, шумен, прашен, пищеше на завоя, скърцаха железните му колела, тракаха ламаринените врати. Макар да пътуваше със закъснение, лятото се качи точно в него и седна на една проскубана седалка най-отзад; не бързаше, но знаеше, че си отива, щеше да слезе на следващата спирка, така изглеждаше, защото стана и се подготви.
На друга седалка седеше внуче-момиче с шарена рокля на кръгчета, сини и червени, спретнато, ядеше сметанов следолед - две топки, кафява и бяла, внимателно поставени в хрупкава вафлена фунийка.
Лятото бе в трамвая, топло беше, сладоледът се топеше, а бабата на малкото момиче, седнала напряко на седалката пред него, се беше обърнала и му говореше нещо – шумно, изразително, на висок глас, така че всички да чуят:
- Ох, на баба сладурчето, хапни си сладолед, да ти е сладко, изяж го целия, защото е вкусен, нали, а така, баби, внимавай да не се накапеш, да не ти потече в ръчичката, искаш ли носна кърпичка, аз имам, тука някъде беше, ух, да се не види макар, къде ли ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??