Следобеден сън

За някои е дрямка. За други е нещо, без което може и загуба на време. За трети, като мен, следобедният сън е това, което ме кара да се чувствам добре и да се усмихвам повече. Той е кратък. Не повече от час, два. Възможен е във времето за почивка. Носи добро настроение и отмора. Също както представление в театъра.
Който веднъж е посетил спектакъл, той вече не би могъл без него. Очаква всяка възможност, която му предоставя животът, за да отиде пак. Отново, и отново, и никога не би му омръзнало.Следобедният сън е от онези представления, които не натоварват с драматизъм и житейски трагедии. Няма кошмари. Няма спомени. Няма тъга. На сцената излиза стара жена. Умората е облечена с дебели дрехи, които само като ги погледне човек и несъзнателно усеща тежест в раменете си. В първото действие, тя сяда на стол в средата, поема си въздух и започва да разказва истории. С всеки разказ, умората съблича по една дреха, маха перуката. Гласът й се превръща от груб в нежен. И докато се усети, зрителят вижда пред себе си млада, красива жена, която дори само с усмивката си го кара да се влюби. Не в нея. А да обикне още по-силно живота.
Следобедният сън е лекарство. Дава се във времето след динамичната сутрин. Тялото е в движение. Умът работи и конструира планове. Сбъдва мечти. А когато животът ни дава толкова сили, за да можем да вървим смело напред, е редно да му се отблагодарим. И тогава допускаме до нас следобедния сън. За да можем да изгледаме представлението подготвено от главните актьори, умората и спокойствието. И когато го изгледаме, да се събудим с чисти сърца и да посрещнем вечерта като скъп гост. А какво по-хубаво от това да бъдем жизнерадостни стопани на дома, в който живеем . В къщата, и в душата.
Следобедният съм е верен приятел. Допускаме го до себе си, без дори да знаем, че ще заспим. Затваряме очи, с мисълта за приятен разговор с вътрешния глас. И докато се усетим, двамата с него, без да искаме сме станали зрители на спектакъла, който всеки път ни учудва със своето въздействие върху нас.
Знаем, че можем без него. Но знаем също, че когато го има, следобедният сън не е загубено време.
Той е благодат за сърцето.
Балсам за душата.
Миг на безвремие.
Следобеден сън.

Явор Перфанов
26.03.2020 г.
Г. Оряховица