Толкова беше тихо, че за миг тя си помисли, че е оглушала. Пусна напосоки песен. Добре беше със слуха, заслуша се в думите на парчето. Песните бяха създадени за такива като нея - самотници, които да си представят в моменти на глухота душевно парти, където са доволни и щастливи. Е, партита имаше и наяве, но тя не ходеше. Плашеше я клюкарската вълна на тълпата, която можеше да я удави. Жалко, за 30 години как не се научи да плува... Все си намираше разни спасителни пояси, кой с дупка, кой - без, все потъваше. Добре, че правеше опити на плитко. С годините все по-редки бяха тренировките, а и тя губеше желание - "Щом досега не е станало, явно няма да мога да плувам". Някои животни се раждаха с това умение.
Направи диагонален разбор на уменията си - говореше чужди езици, беше забавна, пластична, можеше да наниже за норматив рими по зададена дума или тема... Огледалото също още не се бе отрекло от нея. Тогава защо времето крадеше от нея, защо тя не крадеше от времето, май беше склонна повече ...