Това да живееш в големия град си има своите плюсове, както и своите минуси. Едно от хубавите неща е че никога не ти е скучно. Особено в градския транспорт. Там винаги се случва нещо. В повечето случаи това са неща, които ни правят мимолетно впечатление и нямат въздействие върху остатъка от деня ни.
Но днес ми се случи нещо, за което вероятно ще съжалявам дълго. И все още се разкайвам и ме е яд на мене си.
Качи се момиче, младо, вероятно още в гимназията. Седна и извади тетрадка, от която започна да учи. Предполагам, че отиваше на училище и се подготвяше за някакво изпитване или тест. Беше с шарено яке и черни слушалки в ушите. Имаше светла, руса коса.
В началото не ми направи никакво впечатление, но тъй като имах поне 5-6 спирки преди да сляза, очите ми шареха напред-назад, преглеждайки хората около себе си, обстановката и колкото повече разглеждах, докато чаках да дойде реда ми да сляза, толкова повече погледа ми се спираше в нея. В това момиче.
Изучавах я. Повече от останалите пътниц ...