СЛУЧКА ОТ ВАКАНЦИЯТА
През ваканциите често си ходех на село. Така му казват, то иначе си е град и навремето се развиваше добре. Предприятията даваха работа на много хора и идваха ученици от цяла България да учат в единственото по рода си в страната специализирано училище по минно дело. Полята бяха пълни с продукция, а за прибирането на реколтата се грижеше управителят на кооперацията. Малобройното тогава малцинство участваше в процеса само срещу заплащане и рядко проявяваше самоинициатива. Имаше и кино, но прожекциите бяха само вечер. Денят оставаше за игри и малко помощ на близките ми хора.
Нямаше много занимания и аз често се навъртах покрай съседката, леля Стойка, която освен добра домакиня, беше и чудесен събеседник. Ах, какъв тутманик правеше, а вкусът на шаран в тесто с орехи на фурна още го усещам на върха на езика си. Но тя имаше нещо още по-ценно – велосипед. Един стар „Балкан”, наследство от мъжа ù, който беше тръгнал с младежки устрем да изгражда Родината и на когото рудникъ ...