Обичам вечер късно да "гледам" звездите, не, аз не ги виждах, аз просто усещах тяхното сияние, обичах тишината, която ме обгръщаше вечер, застанала до прозореца. Аз не можех да видя нито звездите, нито луната, нито слънцето денем, не виждах никого около себе си. Отдавна бях свикнала със самотата и тъмнината, те бяха моите верни спътници в живота, нямах приятели, само познати, не познавах и любовта до сега, кой ли би се влюбил в момиче, осакатено от живота? Всички ме гледаха сякаш съм най-странното същество на света, не виждах погледите им вперени в мен, но ги усещах. Ала животът ми се преобърна благодарение на един човек, човек, който видя душата в мен, който ме обикна, въпреки стените около мен, въпреки това, че не виждам. Аз не го виждах, но усещах със сърцето си, че е искрен и че той е човекът, който искам да видя първо, когато прогледна, ако това някога се случи.
Тази вечер за първи път щях да се запозная с родителите му. Бяхме на вечеря у тях и тези хора наистина не ме караха да с ...