"Къде съм..."
Опитах се да се изправя. Бях заобиколена от високи дървета, покрити със сняг. Може би се намирах в гората.
Но бях сама. А този път изгубих всичко.
Бях на пет, когато видях с очите си мъртво моето семейство. Беше един студен зимен ден. Тук почти всеки ден бе студен и мразовит, но в този имаше нещо различно. С Лео бяхме заети да играем навън и да се търкаляме из пухкавия сняг. Той бе само с две години по-голям от мен, а аз все още не можех да говоря.
- Днес времето е странно. Не знам дали от сезона... Но има някакво напрежение. Чувстваш ли го?
А аз просто кимнах.
Родителите на Лео бяха много близки с моите и по този начин и ние се сближихме. Бяхме неразделни. А станахме по-близки от всякога точно преди единадесет години, когато родителите ми бяха убити. Защото той беше с мен точно в този скръбен момент. Това беше и денят, в който проговорих.
След като родителите на Лео бяха информирани за случилото се, останах да живея при тях до този ден. Те бяха длъжни да ни споделят опас ...