Снежни дворци

    Безмълвна стоя в дългата призрачна нощ, приседнала тихо до камината, обгърнала раменете си, се отдавам на тъжните си размисли. Нощта все още е будна. Звездите усмихнато настроени, а небето  въпросително надвесено над димящите комини, чиито струйки се отправят спираловидно нагоре. Спиралите очертават странни силуети. А там в пламъците на огнището догарят сенките на неразпознати образи. Трепвам за миг с безпокойство. Търся в примигващите огнени езичета истината за тях. В стаята е топло, но въпреки това ме побиват ледени тръпки. Студено ми е. Рисувам с пръсти по запотеното стъкло. Чертая пътища през високите преспи. Оставам знаци. 
          Всичко вече беше в сняг. Много сняг, покриваше повърхността. Часовникът отброява ударите на сърцето ми. А снежинките пристигат нетърпеливи. Шегуват се. Навяванията от силният вятър, бяха сътворили едни бели вълшебства. Същите се издигаха с бясна скорост. Стискаха всичко в ледена прегръдка. Зидаха дворци. Снежни дворци. 
         Замръзналият сняг така яко шибаше в лицето на осмелилият се да излезе в това лошо време мъж, че за нула време го беше вкочанил целия. Ураганът поваляше човека на земята, но той пак се надигаше и продължаваше напред. А природата не търпеше възражения и искаше да го направи част от себе си. Вероятно той отиваше някъде по неотложна работа. Върху него се сипеха едри бели парцали. Студеният вятър ги издухваше, като фунийки и си правеше шеги. Красивите разтворени парашути падаха усмихнати, Кучият студ беше сковал града и всичко живо се криеше на топло, като мен. Човекът вървеше трудно срещу този вятър и се оглеждаше неспокойно. Чувстваше се безпомощен. Болеше го всичко.      
          Видях как влезе в заведението отсреща и седна на масата до прозореца, така че да може да наблюдава пристигащите. Изминаха доста часове, но той не смееше да си тръгне. Чакаше.                  
          Трепна, когато чу гласове наблизо и бързо се обърна. Жената, която очакваше вече беше дошла. И попаднала в обятията му, потопила се в топлата му прегръдка, се взря в очите му с безкрайна нежност.
          – Няма да те пусна вече! За нищо на света! 
          Още не беше свършил да говори, а устните й вече бяха върху неговите, горещи и жадни. Силните му ръце я притискаха и тя загуби опора под краката си. Той, сякаш усещаше безкрайните искрящи слънца и събираше милионните частици щастия...