- Разкажи ни пак оная история.
- Коя история? - Рафе отпи глътка от водката си.
- Оная, за бай Иван, кавалджията.
- Ааа, Господи, откъде се сети за нея? Това беше толкова отдавна.
- Ами виж колко е снежно навън. Винаги, когато има толкова сняг и е толкова безлюдно и тихо, се сещам за тази история.
- Вярно, толкова сняг отдавна не е имало. Точно като тогава. - цигарата на артиста изпука и въздишка изкара дима на безформен облак.
В нашето си кафене, Миновото, атмосферата беше притихнала, като времето навън. Току-що Рафе беше прочел, както той си може, няколко стихотворения на Данчо Кръчмаров. Всички мълчаливо отпивахме от лютите питиета и сякаш можехме да видим "през дупката в дланта на Христос - звездите".
- Бай Иван - наруши тишината Рафе, - беше беден човек. Стоеше си там, на центъра, с едно кантарче и всеки път ме караше да се кача - ей така, без пари да се претегля. Винаги, когато имах възможност, му оставях по някое левче - без да се тегля. Тогава бях болен и изобщо не исках да зна ...