Собствен дом
И сега си я спомням - малко приведена, как слиза отгоре, задяната с цедилото, и все бърза да работи, да свърши нещо. Тя израсна в чорбаджийския дом, до големия яз с патиците. Уж всичко има. Но поняко­га господ наказва. Дали нея или майка ù, не можа да се разбере. Как я закачи задното колело, като обръ­щаха колата, мина през нея и я осакати. И за цял жи­вот се преви като кука. Викаха ù Ваца гърбавата, но не с лошо. За всички тя си беше Ваца Дикина. Майка ù се грижеше за нея доколкото можеше. Но и цял жи­вот нямаше да ù стигне. Тя си отиде и Ваца остана в стария дом, където живя Стареца - дядо Коца, баща ù, майка ù.
Но под натрошеното тяло имаше една упорита же­на, която се бореше да се задържи. И тя като другите момичета понякога си мислеше за близък човек, за собствен дом и огнище. Но какво би могла да направи? Къде по-здрави, млади и хубави момичета останаха не­женени, сами.
Приеха я на работа в Цеха за картонаж, близо до тях. Колко много сили хвърляше да достигне другите ...