Глава двадесет и шеста

       Бяха минали три месеца от сватбената церемония. Под предлог тежка бременност, Графинята всячески избягваше какъвто и да е контакт със съпруга си. В началото Симон ù съчувстваше и се отнасяше много внимателно с нея. Но с течение на времето забеляза, че когато тя е с нейните приятелки и приятели, Мари Клер не чувства никакви затруднения да се весели, да бъде приятна на компанията и даже да хапва и пийва по малко. Но щом останеха насаме, тя се затваряше в себе си, започваше да се оплаква и се уединяваше в стаята си. „Загрижена” за Симон, тя го съветваше да остава по-често в апартамента в Париж. Намираше, че трябва да прекарва повече време с колегите си от театъра и да се старае да се сближи с тях. Преди да се оженят, Графинята правеше всичко, за да не се отдалечава от нея, пречеше му да се сближи с колегите си. Симон не можеше да си обясни този завой на 180 градуса, който съпругата му правеше най-неочаквано.

Звездите на театъра се отнасяха студено любезно с него още от първия ден на неговото появяване сред тях. Но помежду си подигравателно го наричаха  „графа”. Забелязали изчезването на Графинята, те също станаха по-дистанцирани и по-студени. Симон почти не забелязваше тези промени, защото и преди това той не ги чувстваше близки. Много повече му импонираха хората от помощния персонал на театъра, всред които имаше много мъже и жени с неговата съдба. Испанци, португалци, югославяни, италианци, емигранти като него, сърдечни хора, с които имаше обща съдба и близки интереси. В хора на операта пееше млад италианец, с прекрасен глас и чудесен характер. Марчелло беше весел, безгрижен, сърдечен и готов винаги да помогне на приятелите си. Благодарение на непринудения си характер и прекрасните италиански канцонети, които пееше с медения си глас, в компания  бързо ставаше душата на групата. Тъй като живееше извън Париж, за най-голямо съжаление на приятелите си, Марчелло напускаше сбирките преди да изпусне последния влак. Един-два пъти го приюти Симон, а след това се получи негласно споразумение между двамата и Марчелло знаеше, че винаги може да разчита на Симон, след сбирките продължили до малките часове на нощта. 

Наближаваше Коледа. Графинята се виждаше със Симон веднъж на 3-4 седмици. Даже по  телефона му се обаждаше рядко. За изминалите единадесет седмици се бяха срещнали не повече от 4-5 пъти и то по  негова инициатива, който се считаше задължен да посещава бременната си съпруга. Театърът се готвеше за Коледния спектакъл, след което щеше да се състои вечерята на персонала и весела импровизирана програма, която самите артисти бяха съставили. Още на 22 декември Мари-Клер беше съобщила по телефона на съпруга си, че заминава за Безансон при леля си, където щяла да посрещне Коледа в семейна среда.

Симон даже се зарадва и никак не се почувства изоставен съпруг. Беше започнал да свиква с второто издание на ергенлъка си. Още повече, че приятелката на Марчелло, Габриелла, го беше запознала с Мария, сръбкиня с изключително апетитни форми. Двете приятелки живееха заедно в Кламар, едно от предградията на Париж, делейки една малка гарсониера под наем. Мария работеше като шивачка в една голяма модна къща, но винаги когато я канеха на сбирките в театъра, тя участваше с голямо удоволствие в тях. Естествено, за Коледната  вечер Марчелло беше поканил двете приятелки. Двете не можеха да бъдат далеч една от друга в тази Свята вечер. Но италианчето беше забелязало искрите, които прехвърчаха между красивата югославянка и приятеля му. Това беше още една причина Мария да участва на тяхното празненство. А на нея и през ум не ù минаваше да откаже.

Завесата беше спусната. Коледният  спектакъл  беше свършил. Час след това започна тържеството на персонала. Предимно емигранти, без семейства тук. Французите бяха отишли да посрещат Бъдни вечер сред близките си. В камерната зала бяха наредили маси, където всеки можеше да хапне и пийне. На една огромна маса бяха наредени  плата със  студени закуски и напитки. Менюто беше изключително богато. Рибни специалитети, богат избор колбаси и сирена, хапки с гъши дроб и червен хайвер бяха обект на най-голямо внимание. Не липсваха и желиран език и бяла риба, салата от краб и   разбит гръцки тарама хайвер. Докато представители на средиземноморска Европа наблягаха на граппата, балканци и ориенталци се ориентираха към Перно и Рикар, толкова близки до мастиката.

Озвучителите се бяха погрижили за музиката, която караше  кръвта на тези млади хора да кипи. Защото повечето от помощния персонал не бяха надхвърлили даже 30 години. Да не говорим за гардеробиерки, танцьорки и гримьорки, които нямаха и 25 години. 

Мария беше дошла с главозамайваща дълга рокля, която обгръщаше тялото ù като копринена ръкавица. Под синия жоржет изпъкваха прелъстителните ù форми, които предизвикваха завистта на много от жените и едва сдържаните възклицания на мъжете. Дългите ù руси коси падаха над голите ù рамене като водопад от старо злато и при всяко движение разкриваха белотата на дългата шия, на която висеше малък сапфир, представляващ тялото на сребърен паяк.

Под звуците на сластен блус Симон беше взел в обятията си югославянката и целият настръхнал от желание, не смееше да я погледне в очите. Беше сигурен, че тя чувства неговата възбуда, още повече, че тя се притискаше до неговото тяло със същото желание. Нямаше никакво съмнение, че и двамата бяха готови да забравят всичко и да се отдадат на чувствата, които ги изгаряха от деня, в който се срещнаха за първи път.

Прекрасните италиански канцонети, изпълнени от Марчелло, наляха масло в пожара, който ги беше обхванал. Не издържаха повече. Симон я хвана за ръката и поведе към своята гримьорна. Още преди вратата да се затвори зад гърба им, устните им се бяха слели. Мария засмукваше толкова силно езика му, сякаш искаше да го изтръгне от мястото му. Докато нейният изследваше всяко кътче от устата му, устните ù захапваха неговите с леко докосване на снежно белите ù зъби. Симон посегна да свали ципа на роклята ù, но Мария се отскубна от прегръдката му, накара го да седне на канапето и седна до него. Докато Симон, наведен над деколтето ù, се мъчеше да достигне до набъбналите ù зърна, за да ги целува, Мария свали ципа на панталона му, обхвана го едвам-едвам и започна да го гали, следвайки ритъма на дишането си. Почувствала изригването му, тя бързо се наведе, за да поеме с горещите си устни лавата, внезапно изригнала от кратера на този вулкан. Ръката на Симон стисна с цялата си сила гърдата ù, но тя не почувства никаква болка. Беше под действието на анестезията на страстта.

Мария скочи от канапето, хвана го за ръка и го поведе на улицата. Качиха се на първото минаващо такси и само след 15 минути бяха под душа в апартамента му.

Топъл летен дъжд се изливаше над главите им. Обливаше тръпнещите им тела, за да засили още повече желанията им. Ръцете  на Мария  се плъзгаха  бавно по мокрото му тяло, опипваха всеки мускул, всяка трапчинка, галеха плоския корем и бедрата му, задържаха се дълго на слабините му и след това тръгваха нагоре към устните му. Широките му рамене излъчваха сила и младост, макар че Симон неотдавна беше вече преминал през прага на четиридесетте. Тя пъхна дългите си пръсти между устните му, разтвори устата и започна ритмично да ги движи в устата му.  Хвана езика му и го изтегли напред, повдигна се на пръсти и започна да го целува и смуче. Тази милувка подейства на Симон като електрически удар. Хвана бедрата на младата жена, повдигна я на нивото на кръста си и я накара да го прегърне с дългите си бедра. Навлезе в нея, докосна дъното и само след броени секунди я обля, но продължи да я люби със същата страст и сила. Мария хапеше ушите, шията и устните му. Издигаше се нагоре, подпирайки се на мощните му рамене, спускаше се стремглаво надолу, за да го почувства по-дълбоко, виеше се около кръста на Симон като лиана, стискаше с пълна сила гърдите и настръхнали му зърна.  И когато едната му ръка успя се освободи от бедрата ù, насочи се към задните ù части и Мария почувства двата му пръста в себе си, тя рязко се отхвърли назад и силен вик разцепи въздуха в изпълнената с пара обширна баня.

Мокри и възбудени, дълго се любиха между копринените чаршафи с цвят на узряла малина.  

На сутринта дебел сняг беше облякъл френската столица и превърнал града в Новогодишна картичка. Седнали направо в просторната кухня, четиримата приятели пиеха ароматното кафе, което Мария беше приготвила. Няколко препечени филии ръжен хляб, масло и конфитюр от ягоди допълваха коледната закуска на младите хора.

Днес беше почивен ден за всички и можеха да се насладят на свободата и прекрасните условия,  които  Графиня  Де Монморанси се беше погрижила да им осигури

Двата почивни дни минаха като един миг. В апартамента, в центъра на Париж, два дни витаеше ароматът на любовта, приятелството и веселото настроение. В хладилниците на апартамента имаше храна за цял взвод от чуждестранния легион, поне за тримесечна обсада. Благодарение на Марчелло и неговия кулинарен талант, всеки обяд и вечеря бяха малък гастрономически фестивал, празник за небцето на тези млади влюбени хора.

На 25-ти вечерта към 9 часа телефонът звънна.  Беше Мари-Клер. Пожела Весела Коледа на съпруга си и каза, че за съжаление, поради падналия сняг, няма да може да се прибере преди 2-ри януари. Пожелаваше на Симон весело посрещане на Новата година. Къде, как, с кого трябваше да посреща Нова Година съпругът на Графинята, не влизаше в кръга на нейните интереси.

Пред двете двойки се очертаваше един безкраен празник. Всички бяха щастливи и доволни. Запасите от маркови напитки  и вина от забележителни колекции осигуряваха превъзходно настроение, за което щеше да спомогне и китарата на Марчелло. Габриелла, намигайки на приятелката си,  предложи на любимия си двамата да отскочат до квартирата му и я донесат. Мария предложи да отидат и четиримата, но Габриелла категорически отказа, под предлог, че не иска да се лиши от възможността да се притисне до любимото си момче в таксито, което накара всички да се смеят от сърце.

Неочаквано Зора беше получила покана от бившия си съпруг да посрещнат Коледа  заедно в Рим. Поканата действително беше много странна, като се има предвид, че двамата не само не бяха се срещали, но даже не бяха си говорили по телефона, след внезапното ù заминаване преди няколко години. Внезапно избухнала носталгия по «любимата» съпруга, моментна слабост или нещо много по-дълбоко и по-тайно, беше накарало този студен, аскетичен мъж отново да пожелае да я види в своя римски дом?