Софийски роман
Глава четвърта
Зимата беше дошла твърде рано. Мъглата беше връхлетяла като придошла река, като гъста бяла пяна, която се търкаляше по софийските улици, на огромни млечнобели кълбета. Трамваите едвам пълзяха, непрекъснато издавайки характерния предупредителен метален звук.
Пред някои трамваи на площад Възраждане вървеше човек с фенер в ръка. Навеждайки се, човек не можеше да види собствените си крака. Гъста, млечно бяла мъгла напоена с влага, която проникваше през дрехите и лепнеше по телата на софиянци. Светлините на къщи и дюкяни мъждукаха сякаш бяха на десетки километри, а не на един хвърлей място. Магазините бяха празни, а дюкянджиите дремеха зад тезгяха в очакване на заблуден клиент. Но мющериите бяха рядкост и алъшверишът хич не вървеше. Киносалоните бяха празни, независимо, че Държавна кинематография напоследък пускаха филми, обожавани от софиянци. По екраните се въртяха такива заглавия като “ Във възрастта на любовта”, “Симфония в злато”. “ Граф Монте Кристо”, “Ве ...