Глава петнадесета
Студената война беше изострила чувството за бдителност. И това сякаш беше най- важната мисия на българските дипломати в западните страни. Капиталистите до един бяха агенти на ЦРУ, на Интелиджън сървис, на френските, испанските, белгийските, италианските и други тайни служби. А те самите, както и съветските им другари, бяха от бялото Братство на Учителя Дънов и проповядваха мир и любов. Врагът дебнеше на улицата, в магазина, зад ъгъла на къщата. И всеки случаен минувач, който спираше някого от посолството или търговското представителство на улицата беше чужд агент, може би преоблечен като старец самият Джеймс Бонд.
Бдителност, бдителност и пак бдителност, прповядваше и др. Кирил Абаджиев, първи секретар към Посолството на НРБ в Кралство Белгия. Навярно “тази бдителност” го беше довела в банята на 19 годишната му доведена дъщеря!?!. Ами ако Марта беше скрила някой “джеймс бондовец” в собствената си баня, той трябваше да я “държи под око”. Тя произхождаше от заможно семе ...