Толкова сме свикнали с тях, че вече изобщо не ги забелязваме, по-точно – фиксираме ги с крайчеца на окото като част от пейзажа – погледът ни равнодушно се плъзга по олющената фасада на сградата до Макдоналдс, по малката цигуларка на входа на метрото с вечно скъсан чорапогащник и очила с дебели стъкла, с червени от студа пръсти и безпомощно креслива цигулка и тъжното мръсно-бяло пуделче в краката й, разкривената замръзнала усмивка на вестникарчето с омазнено яке и протрити дънки, угодливата молба в погледа на жената с големите уши, която упорито се мъчи да ни пробута всякакви видове листовки – „Американска фирма набира работници – големи възнаграждения”; „Лекувам псориазис, ишиас, диабет, хемуроиди, шизофрения, нещастна любоф тел. - 0998781680“; „Безплатни курсове по йога” и др., през лелята предлагаща безплатни календарчета с Богородица за 1 лв. осветени в Хилендарския манастир и слепите и глухи музиканти, бодро крещящи „Феличита!” от ранна утрин до късно вечер когато мястото им се зае ...