Вятърът брулеше клоните, пееше с тях, а дърветата почти се люшкаха от идващата силна буря.Стоян и София пътуваха в колата, без да усетят преди час, че времето ще им бъде лош съветник.
Софи беше щастливо омъжена, ала с годините някак със съпруга и си омръзнаха. Той все оставаше един такъв пълничък, веселяк, но сивото ежедневие неусетно ги отчужди. Тя работеше в един склад, продаваше хранителни продукти. Иво пък отговаряше за техническа бригада на ВИК. Преди 14 години им се роди дъщеря, вече по-голяма, мързелива, претенциозна тийнейджърка. Краси беше красиво тъмнокосо момиче, с умни проницателни очи. У тях не идваха много чужди хора, вечно уморени двамата съпрузи искаха да свършат нужната работа и да погледат телевизия. София някак тайно мечтаеше за нещо различно, но не успяваше да го определи. Обичта бе някъде в пространството, затова младата 44 годишна жена четеше любовни романи и тъгуваше. Един ден в пристройката на старата им къща се появи теч. Иво викна бързо един колега. Стоян Налб ...