Глава първа
Кателия стоеше кротко на една от скалите, на скалистия бряг. Остров Бермуда тънеше в мрак. Бе настъпила нощта и по този начин скриваше същността на Кателия, както на острова. Скриваше буйните й, кестеняви къдрави коси, искрящите й очи сякаш живо злато се скатаваше там, смръщено изражение, леко издутите бузи в раздразнение и скритата й фигура в черни дрехи.
Напрегнатата й полза подсказваше, че извършва нарушения и чака някого, с надеждата да не я хванат в крачка. Мислите й хаотично хвърчаха в различни посоки. Нямаше за сега никакви злокобни предчувствия. Така се бе замислила, че не усети човекът зад себе си. Натрапникът на Кателия се взираше в гърба й за известно време. Накрая й се нахвърли, запушвайки устата й в случай, че изкрещи. Но момичето пусна способността си в действие, вместо да се паникьоса. Той мина през тялото й. И се сгромоляса, а тя вбесено се изправи. В този случай анти-материализирането й вършеше перфектна работа. В такива моменти можеше да изненада врага си. ...