10 min reading
Тази история е истинска, с истинските имена.
Навън не беше за излизане – ни за мъже, ни за жени. Буреносен ураганен вятър ревеше като Хала и напъваше врати и прозорци. Нямах цигари, но и нямаше как да изляза в това време – вятърът би ме търкалял до магазина и обратно. Спомних си, че някой от съседите ми във входа бе споменал, че на етажа под мен, в апартамента вляво, жената правела цигари и ги продавала евтино. Спомних си, че са семейство квартиранти от няколко месеца, но не ги познавах. Реших да опитам да се снабдя с цигари от тази жена. Звъннах и несигурен юношески глас попита „Кой е” и след отговора ми отвори вратата широко. Коридорът бе мрачен и аз различих едва едва, че е около тринадесет годишен. До него бе застанало едно съвсем малко момченце – вероятно брат му.
– Мама излезе за малко – каза момчето.
– Добре, ще дойда по-късно, каза ли кога ще се върне?
– А, телефона звъни може да е тя – хукна то към широко отворената насреща врата на хола, а малкият се изстреля като хартиена фу ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Извинете ме вие приятели, и съответно публикуващия редактор за всички грешки в текста – писах го с цел да го поставя преди полунощ, за да мога утре да имам право да поставя обещаната „градушка”, а ми остават само няколко минути до 24ч. Тази история е истинска, с истинските имена, както вече писах под заглавието –предполагам можех и да я напиша по-добре, но исках да е все едно си говоря с някого и му разказвам, без претенции за писателски умения... Тя е много дълга, но не подробностите са важни тук.