Сотира
Не знаеше какво трябва да направи. Нерешителни и объркани, мислите и се лутаха безпомощни, неоформени и самотни, отчаяни и безизходни. Поредната безсънна нощ. Даже няма и луна, най-красивото лунно затъмнение от три години насам. На кого ли му пукаше за нейните тревоги и безсъници. Хората си имаха своите проблеми, радости, надежди, упования. Своите лунни и слънчеви затъмнения, приливи и отливи. Беше сама, както винаги досега. Отдавна не изпитваше онази тръпка, някои му казваха любов, която я доведе тук, далеч от всичко и всички, може би най-вече далеч от нея самата. Трепването на сърцето и лудешкото биене останаха някъде, където само спомените и живееха своя живот, различен от нейния.
На 40, с деца, които не се нуждаеха от нея непрекъснато, съпруг, който си мислеше, че я обича, но не я разбираше, не разбираше пропаданията и някъде, дълбоко под повърхността, далече от ежедневието, готвенето, телевизията, семейните сбирки и служебни купони. Докосваше я, без да я усеща. Целуваше я, ...