Спи, мъничък Анди...
Андрей умря, надвесен над клавиатурата.
В последните месеци често късно нощем бе мислил за този момент, докато лежеше в леглото си, мъчен от най-упоритото безсъние, което можеш да си представиш. Тъпо е да те мъчи безсъние, когато живееш в някаква смачкана и изхвърлена в кошчето реалност, нищо не ти се случва и вече отдавна си наясно, че животът просто не си струва усилията да бъде живян. Единственото хубаво нещо са сънищата, защото в тях всичко е такова, каквото би могло да бъде наяве, а не е... именно липсата на сънища мъчеше Андрей, не липсата на сън, знаеш, липсата на спане... Всъщност, най-вероятно той толкова тъгуваше по своите сънища, само защото именно тях не можеше да има... заради безсънието.
Вечер си мислеше всичко това и когато всичките му самосъжалителни и жалки мисли се свършеха, започваше да си представя...
Представяше си как грижливо ще напише предсмъртна бележка, ще я остави на нощното шкафче, ще вземе от него симпатичните бели хапченца, идеално кръгли и почти блестящи в тъмното и ще си легне, драматично провесил ръка от ръба на леглото. После ще го намерят и много ще плачат, а той все ще си намери откъде да ги гледа и да се смее подигравателно. Само на Петър наистина му пука... за Петър не си струва да се живее...
Петър е уморен... Уморен и тъжен, и неудовлетворен. Знаеш, когато човек изгуби всичко и остане само с... само с човек като Андрей ... в главата му протичат странни процеси. И Смисълът си хваща шапката и си заминава най-демонстративно.
Гласовете започват да кънтят из празните стаи, стъпките отекват по пода... Горкият Петър... Толкова е уморен… oт Андрей. Андрей все мрънка, че никога нищо не се случва и че му е нужен повече сън.
Ето, сега ще се случи нещо...
Вместо всичко, което някога си бе представял, Андрей усети две потни, но хладни ръце, около шията си. В следващите няколко секунди ги усещаше все повече и повече... Главата му тежко падна върху клавиатурата.
Единственото светещо нещо, което видя в тъмнината, беше някаква неясна, бледа светлина, която нахално се приближаваше и заслепяваше очите му. И нямаше сърцераздирателна предсмъртна бележка. Само едно много тъжно, провлачено и примирено „ йгхр8888 „
Петър нежно погали косата му и леко допря устни до нея.
- Спи, мъничък Анди...
На сутринта Андрей спеше, сложил главата си върху клавиатурата... мелодраматично лежеше там, по-красив от всякога, без да си прави труда дори да диша. Петър първо го погледна с някакъв странен вид възхищение, присъщ само на него, после малко се ядоса. Как си позволява такива своеволия?! Какво би станало, ако всички така изведнъж се поддадем на внезапен порив и спрем да дишаме?
О, дишай! Дишайдишайдишай! Моля те, Анди, дишай!
Изведнъж млъкна, сякаш осъзнал нещо много важно, погледна го с презрение и го гледа втренчено толкова дълго, че накрая в погледа му остана само безразличие.
Типично... Все се отказваш в най-неподходящия момент...
© Алиса All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Според мен е интересно да опитаме да погледнем нещата от страната на убиеца, на Петър. Понеже, макар авторката да казва, че нещата се случват без видима причина, то причина би трябвало да има, макар и да е скрита.
От размислите на героя за приятелят му можем да добием бегла представа за отношенията на двете момчета. Андрей, осъзнал вече своята нищожност и намразил заобикалящата го реалност, разбира, че единственият човек, който се интересува от него е Петър. Но въпреки това Андрей не е доволен от това, което има. Дали Петър знае какви са чувствата на приятеля му към него?
Според мен да. Тук няма как да съм сигурен, но смятам, че Андрей не веднъж се е оплаквал от мизерното си съществуване пред приятеля си. Петър обича Андрей, но вижда, че приятелят му никога няма да е щастлив. И което е по-важно - никога няма да оцени обичта и грижите на Петър.
И през тези месеци, в които Андрей безброй много пъти е умирал в сънищата си наяве, може би Петър също е виждал смъртта като един възможен изход, но не своята, а смъртта на Андрей. Всъщност убеден съм, че той не го приема като престъпление, смята себе си за жертвата. И една нощ, прилага идеите си на практика.
Искам да питам Vyrtina, дали Андрей наистина е щял да посегне на живота си. Колко са тези "последни месеци" през които той е обмислял бягството си от света? Понеже може да са 2-3 месеца, но може и да са 12, 24, 40... Знаеш ли, по-добре не ми отговаряй на нищо. Начинът, по който си представила историята е далеч по-интересен и загадъчен. -
килър куин, да си ужасен пак е някакво чувство... нали?
защо очаквате от мен някакви дълги подробни описания и анализи на психическото и физическото състояние на героите? нещата просто се случват. без видима причина, без смисъл и без заслужаващо внимание обяснение.спонтанно. от досада или в случая по-скоро от някакво криворазбрано милосърдие... героят удушава другия герой. толкова.
ако чак толкова са ви нужни обяснения и подробности, оставете сетивата си да творят и си доизмислете, което ви липсва. това прави псевдоизкуството ми, по-малко псевдо
арихо, благодаря.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
(мечка, дето си върти ушите)