Изключително изтощително е да говориш с някой, който разбира какво му казваш.
Поредна нощ изкарах безсънно, със смачканата опаковка от хапчетата за сън в едната ръка и новозакупената ми писалка в другата. Имам чувството, че преди да се унеса, там някъде на бюрото имаш и лист, или поне така би било логично. Не че имаше каквато и да е логика в решението ми да седна да пиша. Двадесет и седем години бях успял да се въздържа от всякакви опити за лично творчество, които всички в средата ми се опитваха да ми наложат. Нямам идея как се стигна до тук, или, ако трябва да съм точен – предпочитам да не си давам сметка. Мисленето е вредно.
Впрочем, идеята ми беше да напиша приказка. Не за деца, нито за възрастни, по-скоро нещо в стил Оскар Уайлд, който ме вълнуваше особено през юношеските ми години. Разбира се, нищо не се получи. Може би, защото ако сега седнех да чета прозата и лириката, които някога ме докосваха, щях да се изсмея. И никак сподавено или разумно, а лудичко щях да се изкискам и да з ...