Преди години, когато ми беше дошло време да се задомя /а за тогавашните разбирания бях позакъснял/, моят баща /Бог да го прости/ ми разказа какво му е заръчал неговия дядо. Та, когато баща ми е бил ерген, готов за женене, неговия дядо му казал:-" Сине, време ти е да се задомиш. Но от мен да знаеш, търси и гледай да намериш здраво и работно момиче. Здраво се хванете един за друг и си помагайте. Ако се хванеш за нещо, сине, хвани се за млада фиданка, стройна и хубава. Здрав плод да даде. Не се хващай, сине за сухо. Хвани се за здраво, ако съхне, в твоите ръце да изсъхне."

Така и направил баща ми.

Сега е ред аз да го разкажа на моите деца.

Защото това е ЖИВОТА, оцелява младото, силното, здравото. Старото и рано изсъхналото отпада /както и да ви звучи това/.

Тези ми мисли са породени не само от грижата за рода. Но те са плод и на притесненията ми относно случващото се в Родината, пък и в Европа.

Свидетели сме на това, че в управлението на държавата и континента навлизат все повече хора, които не са могли /или поискали/ да отгледат дори едно дете. Тези хора вземат решения, които касаят нас и нашите деца. Свидетели сме на една тотална безпътица, която ражда социално напрежение. То, какви ли решения ще вземе човек, който не може да изпълни дори основния си дълг - да предаде и отгледа нов живот. Човек, който не е делил от спокойствието, съня и хляба си. Човек, който освен за собственото си гърло, за друг не се е сетил да помисли. Не е инвестирал в бъдещето.

Как ще помисли той да раздели с мене, чуждия ?!

А ние сме социални същества и връзката ни е дълбока.

Някак, стана модерно и по-лесно за храносмилане, да се пренебрегват и забравят основните християнски ценности. Хора, които дори не знаят, че е казано "Не кради" и "Почитай майка си и баща си" се напъват да създават утрешния ден.

Простете ми скептицизма. Няма да се получи !

За това, стъпете на здрави устои, хванете се здраво, работете, обичайте и не се плашете от Живота.

Сине, хвани се за младо и здраво, пък ако съхне, в твоите ръце да изсъхне.