17.01.2019 г., 11:33 ч.

Спомен за бъдещето. 

  Проза » Разкази
699 0 1
1 мин за четене
Преди години, когато ми беше дошло време да се задомя /а за тогавашните разбирания бях позакъснял/, моят баща /Бог да го прости/ ми разказа какво му е заръчал неговия дядо. Та, когато баща ми е бил ерген, готов за женене, неговия дядо му казал:-" Сине, време ти е да се задомиш. Но от мен да знаеш, търси и гледай да намериш здраво и работно момиче. Здраво се хванете един за друг и си помагайте. Ако се хванеш за нещо, сине, хвани се за млада фиданка, стройна и хубава. Здрав плод да даде. Не се хващай, сине за сухо. Хвани се за здраво, ако съхне, в твоите ръце да изсъхне."
Така и направил баща ми.
Сега е ред аз да го разкажа на моите деца.
Защото това е ЖИВОТА, оцелява младото, силното, здравото. Старото и рано изсъхналото отпада /както и да ви звучи това/.
Тези ми мисли са породени не само от грижата за рода. Но те са плод и на притесненията ми относно случващото се в Родината, пък и в Европа.
Свидетели сме на това, че в управлението на държавата и континента навлизат все повече хора, ко ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Пелов Всички права запазени

Предложения
: ??:??