Спомен за бъдни вечер
Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика, веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къща съзрях женска фигура.
Приближих се бавно и видях - около осемдесет годишна жена, застанала пред нов, красив дом, ярко осветен,от който се чуваше музика, говор и смях.
Беше усмихната и лицето й сияеше.
- Добър вечер! Да не би да сте си загубили ключа? - попитах
- Добър вечер, добър вечер, чедо. Не, не съм загубила ключа. Не живея тук. Това е домът на дъщеря ми. Виждаш ли какъв дом има? Голям, красив. Още не съм го виждала от вътре но съм сигурна че е много удобен.
Жената спря за малко, погледна ме със светнал от радост поглед и продължи:
- Трудно я отгледах сама. Работех на две, че и три работи. Изучих я и нищо не й липсваше. И за този дом помогнах. Бях скътала някой лев. Виждаш ли, чедо, колко е щастливо момичето ми? Не съм я виждала скоро. Има много работа, а и тази голяма къща иска поддържане. Ако бях по млада щях да помагам ама на, остарях.Чуваш ли музиката? Боже, колко е щастливо чедото ми!
Тя пак ме погледна, сияеща. Аз не издържах. Сълзите сами рукнаха от очите ми. Наведох глава и продължих по пътя си.
Това беше моят урок на Бъдни вечер - урок за прошка и Любов!
© Слава Костадинова All rights reserved.
The work is a contestant:
