1.
Видимо всичко беше добре, наред и по неписаните правила на малкия свят на острова. Слънцето топло грееше – но не припичаше, леки облачета украсяваха небето и създаваха удобни сенчици тук и там, птици се носеха ту в остър полет към земята, ту се стрелкаха към висините, пеперуди и колибрита разхвърляха цветовете си между храстите, слоновете и лъвовете се протягаха под палмите, внимателно оглеждайки се и предупредително поигравйки с мускули, антилопите пасяха кротичко – като свити пружини,крокодилите се излягаха на плажа до реката и доволно похъркваха, почесвани по коремчетата от играещите си красавици…
Но, макар от столетия на острова не беше загивало живо същество, природата не разрешаваше на живия свят да се отпусне и хилядолетия създаваните инстинкти да закърнеят… Всеобща толерантност и взаиморазбирателство…
Красиво… Спокойно… Приятно…
И скучничко, призна си Нгобонго. Наистина скучно… Тишината захлупваше всичко като херметичен капак. Нямаше емоции, нямаше стрес, нямаше риск, адрена ...