Видяха се. В очите му бушуваше истинска ярост и разочарование от нея. Тя го погледна с надежда за обяснение, но не го получи. Огорчението му беше толкова силно, че дори не искаше да я погледне. Той стана, отиде до нея и изрече силни думи, които се забиха в сърцето ù. Каза ги и продължи пътя си. Дори не се обърна.
Тя беше объркана, но знаеше защо е всичко това. Знаеше, но въпреки това не искаше да повярва, че той изрече тези думи. Знаеше, че е виновна и че няма право да иска каквото и да било повече от него. Нямаше смисъл. Но не искаше, и не искаше да го приеме. Искаше ù се всеки момент да се събуди от този кошмар и да осъзнае, че нищо от случилото се тази вечер не е истина, а просто лоша илюзия. Но уви – кошмарът не свършваше. Не беше илюзия. Всичко беше реалност.
Докато мислеше всички тези неща, го гледаше как се отдалечава. Едва сега осъзна, че го губи. Че губи това, което най-много обича. Губи човека, дал ù толкова много. А загубваше ли него, губеше и себе си.
В този момент не я инт ...