Градът беше тих и спокоен. Времето топло и типично за края на май. Улиците бяха пусти и по тях се виждаха само две кучета, които се гонеха. Всички ресторанти бяха заети да обслужват абитуриенти и завършили ученици. В един ресторант купонът беше свършил, а чистачките почистваха и оправяха разхвърлените маси. Класът, отдавна завършил, беше поел по осветените спокойни улици. Вървяха заедно всички, както на 28 май 2008 година. Техният бал беше един от най-хубавите, които някога бяха правени в хотел "Верея". Най-добрият клас на Търговска гимназия "Княз Симеон Търновски" беше си отишъл за един миг. Всички бяха весели и щастливи. Учителите им не можеха да спрат да плачат от мъка, че любимите им ученици ги изоставят, но и от щастие за новия живот, който им се отваряше. Животът им през тези пет години беше отлетял неусетно и тогава подобно на погребение, преподавателите не можеха да прикрият сълзите си, които напираха само при думите:
"Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десе ...