Пламъкът загасва. Свитата цигара потъва в пепелника, смачкана от пръстите му и остатъчния дим се разнася из полумрачната стая. Остава острия мирис на изпушеното. Облягам се назад на дивана, но не го усещам. Не усещам и пода под краката си. Сякаш левитирам на два сантиметра от повърхността. Но не е страшно. Опитвам се да чуя музиката, която идва от телввизора, но ума ми упорито върти някаква провлачена песен, чието заглавие не си спомням в момента. Пее се на испански. Слушала съм я някога, някъде, в някой забутан нощен клуб, по времето, когато живеех на Канарите. И вместо секцията до дивана, извъднъж там бавно се материализира бара с червените светлини, на който пият няколко самотника, а на мястото на телевизора се появява пилона, на който бавно танцува една руска стриптизьорка, останала дори без бельото си. И ето ни и нас, някъде в близост до нея. Танцуваме, или поне се опитваме. Поклащаме се в бавния ритъм на песента, той ме целува по врата, минава към деколтето, аз бавно извивам глав ...