Автобуса излезе от последния завой на второстепенния път, по който се клатушкаше от сутринта и стъпи на магистралата. Увеличи скоростта и се успокои. Успокоиха се и пътниците в него, тръгнали на поредната пенсионерска екскурзия. От монотонното бръмчене на мотора някои започнаха да придрямват, а други изкараха от чанти и торбички да похапнат по малко пътнинка. Някъде по средата на автобуса седяха двамата стари приятели, Марин и Павел. Марин беше наклонил глава напред почуквайки от време на време с нея страничния прозорец на автобуса. Павел беше изкарал парче баница от торбичката, която му беше приготвила грижовната съпруга и бавно дъвчеше, наблюдавайки Марин с лека усмивка под русобелия си мустак. Той не изтърваше нито една екскурзия за пенсионери, докато Марин винаги отклоняваше поканата, под предлог, че няма кой да се грижи за животинките му в двора и ако тръгнел, бабата щяла да му натяква после цяла година. Но сега случаят беше друг. Екскурзията беше до старопрестолния град, а там бе ...