Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар-престарял москвич, който от години ръждясва между блоковете на един от кварталите на града. Покривът ми е пробит, воланът ми го няма, седалките ми са изтръмбушени, стъклата ми са изпочупени, а гумите ми - спаднали. Но не винаги е било така...

  Спомням си навремето преди мнооого години, когато излязох от завода-производител. Колко лъскав и наперен бях! Щях да се пръсна от гордост.

  Попаднах в младо семейство, на което тъкмо му беше дошъл реда за купуване на кола. То беше голямо събитие! Поканиха всички роднини и приятели да ме видят и да ги почерпят по случая. Имаше " песни и танци на народите"! Три дена яли, пили и се веселили, както се казва...

  После започна и трудовият ми стаж. Носех строителни материали до село за строежа на вилата. Обратно към града пренасях есента буркани със зимнина и щайги с грозде; чували със зеле и туби с току що направени вино и ракия; пролетта - печени пилета и агнета, заклани и разфасовани прасета по Коледа... Зимата се ходеше с мен на планина, лятото - на море. Огласяха ме детска глъч и песни, ревове и смехове.

  Синовете пораснаха и започнаха да ме взимат къде със знанието на родителите си, къде без, за да разхождат с мен приятелките и компаниите си. Тогава започна моят светски живот, така да се каже. Ходех по барове, кафенета и ресторанти. Честно да си призная, срам не срам, играл съм ролята и на любовна квартира, когато не е имало къде другаде...Човещинка, какво да се прави!...

  Закарах на абитуриентския му бал големия брат, бях целият окичен с балони и стикери. След години - украсен с цветя и панделки - бях и на сватбата му. По пътя към гражданското ми се спука гума и това беше изтълкувано от останалите сватбари като лоша поличба. За съжаление се оказаха прави!...Младото семейство не просъществува дълго. Ставах често свидетел на спречкванията и караниците им. Не след дълго мъжът започна да вози с мен друга жена...Късно една вечер катастрофирахме. Отървахме се леко, слава богу, и аз, и пътниците. Но така жената разбра за връзката на мъжа си. Скоро след това се разведоха. Той се събра с другата жена и скоро пак започнаха да ме огласят детски викове, плач и смях. Даже и в чужбина ходих няколко пъти на екскурзии.

  С годините пространствата около блоковете започнаха да се изпълват с лъскави западни коли. Сред тях ние - малкото останали лади, жигули, москвичи и трабантчета

се чувствахме като бедни роднини.

  Децата пораснаха и започнаха да се срамуват да се возят в мен. Почувствах се изведнъж стар и непотребен. А и " болежките" ми с годините бяха започнали да се увеличават. Семейството се премести да живее другаде, купиха си нова кола, а мен ме изоставиха на произвола на съдбата...

  Така вървят нещата - раждаш се, преживяваш какво ли не през дългия си живот си, трепеш се от работа, за да си полезен на себе си и околните; както казват - " минутите се влачат, годините летят" - постепенно годините си минават, белязани от щастливи и неприятни събития. Лека полека остаряваш и се амортизираш, докато идва ден, в който животът просто си отива от теб.

  ... И оставаш да гниеш на паркинга между блоковете в един от кварталите на града...