Беше слънчев, но студен, късен февруарски ден, когато Лора отиде за пръв път там. Заведоха я съвсем случайно. Не знаеше много за нея, освен че е възрастна жена, която гледа на кафе и всички я обичаха като собствена баба. Когато отидоха, не знаеха дали ще им отвори. Позвъниха по някакъв специален начин. Отвори им едно момче. Навярно внукът ú. Те влезнаха в антрето, съблякоха се. Целият апартамент беше пропит от онази специфична старческа миризма. Те влезнаха в стаята при възрастната жена, но Лора се боеше. Погледна през вратата на стаята и малко се стъписа. На един диван под тънко одеало лежеше слабо, съсухрено тяло. Лора не виждаше нищо друго освен една побеляла и леко оплешивяваща глава. Повикаха я вътре, за да я запознаят. Представиха я на изтощената старица. Всички насядаха близо до дивана. Старата жена беше много мила, но говореше малко забавено. Старицата започна да разказва разни неща. Лора седеше до нея и я държеше за ръка. Изведнъж я обзе някакво изключително силно чувство, няк ...